bgen

Биомедът на Цоньо Тодоров от Шуменско се реализира в Европа

Цоньо Тодоров Цоньо Тодоров

30-годишният агробизнесмен ръководи местната организация на биопроизводителите и има визия за развитие на пчелина си.

 

Цоньо Тодоров от Шумен е само на 30 години, но успешно развива бизнес в сектора биологично пчеларство. Нещо повече, председател е на организацията на биопроизводителите от района – „Бългериан органик фуудс“ ООД. Същевременно ръководи собствена търговска фирма „Еко Бул хъни“. Чрез нея реализира в Европа не само собствена биопродукция, но и на още 20-25 негови колеги от Североизночна България.

Заедно с баща си Станчо Тодоров отглеждат в шуменското село Вехтово 400 кошера. От 5 години е регистрирал и развъдно стопанство и произвежда годишно около 300 отводки.

Цоньо Тодоров от 2008 г. се насочва към пчеларството. Тогава е още студент в Пловдивския университет, където изучава технология на виното и пивото. Решава, че това е неговото поприще, защото още от малък помага на баща си и дядо си, които отглеждат 70 кошера. На следващата година неговият проект по мярка 112 „Млад фермер“ е одобрен и започва реализацията на бизнесплана си. За 5 години увеличава стопанството до 230 кошера. Успешно финализира проекта и веднага през 2013 г печели друг, но по мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства“. Изгражда своя база с площ над 100 кв. м. Тя включва цех за добиване на мед и оборудване – центрофуга, помпа, разпечатваща машина и др.

Неговият пчелин е напълно биосертифициран от фирма „Балкан Биосерт“. През т.г. е подписал договор за нов 5-годишен период по мярка „Агроекология и климат“. Анексът към документа обаче гласи, че ще получат субсидии, ако има финансов ресурс. За миналата стопанска година са изплатени полагаемите суми, но бъдещата неизвестност притеснява и неговите колеги. Смята да продължи дейността си, независимо дали ще има субсидии или не.

Фактът, че има добри партньорски отношения и изнася 70% от реколтата си в ЕС, му дава усещане за стабилност. Заедно с други пчелари от Шумен, Търговище и дори София успяват да съберат заявените от контрагентите количества и да изпълнят заявките. Годишно изнасят около 60-100 тона биомед. За осъществяване на контактите с чужденците им помогнал Петко Симеонов – председател на сдружението за биологично пчеларство и същевременно член на тяхната организация.

Българският биологичен мед има добър прием в чужбина. Затова Цоньо Тодоров желае в бъдеще да предлага на европейския пазар краен продукт – бурканчета със сладкия еликсир. Обмисля да изгради преработващо предприятие със средства по проект по ПРСР.

Цоньо Тодоров смята, че е необходимо по-широко промотиране в чужбина на сладкия продукт от Североизточна България. Той планира заедно с колеги да участват в най-голямото в света изложение за биосуровини и продукти – „БИОФАХ“ в Нюрнберг, Германия. Желание са заявили производители от Шумен, Търговище, Провадия и др., които членуват и в търговското дружество.

Няколко са аспектите, в които има намерение да разширява бизнеса си. Смята да увеличи кошерите като брой и да намали дейностите, при които се налага ръчен труд. Разполага с палетна количка, на която товари кошерите и след това лесно ги разтоварва в базата. Другото направление за развитие е преработката. Инвестиционните мерки по ПРСР предлагат възможност за изграждане на преработвателно предприятие. Той има опит и с Националната програма по пчеларство, където се е възползвал от мярката за закупуване на разрешени препарати срещу вароатозата, които са на основата на етерични масла.

Мечтае да развива и подвижно пчеларство, но на близки разстояния, в Североизточна България. Що се отнася до пашата, в шуменското село Вехтово тя е типичната за страната – акация, липа, ливадна, горска. За съжаление, добивите му през тази година са с 30% по-ниски в сравнение с предходната поради по-слабия период на цъфтеж на липата. Средната „жътва“ от кошер е 20-25 кг.

Въпреки че е само на 30 години, вече отлично познава проблемите в сектор „Пчеларство“. Смята, че липсата на финансова подкрепа ще се отрази негативно на новите стопани, които тръгват по пътя на биопроизводството. Много пречки създава и нормативната база. Тъй като повечето биопчелини се намират на територията на горски стопанства, техните собственици често попадат в порочен кръг. Никъде не е упоменато къде първо да се регистрира обекта – в съответното горско стопанство или в регионалното поделение на Българската агенция за безопасност на храните.

Другият тъжен факт за родното пчеларство е, че в България вече са разрешени много от препаратите с неоникотиноиди. В съседна Румъния те са частично ограничени, което е по-добра мярка.

Лилия Лозанова

Агровестник
Прочетена 93 пъти
chains
Media

Българският мед влезе в големите търговски вериги

От днес, 26 май, кооператив „Български пчелини“ зарежда с…
214
Петко Симеонов
Media

Производителите на органичен български мед подкрепят кампанията „Избирам 380“

„С две ръце подкрепяме националната информационно-образователна…
114
Първа копка
Media

Първа копка

Най-после дойде време и за първата копка! На 27 февруари всички…
114
Logo
Projects

Златно качество 874882

Информационен проект за промотиране на Европейска кошница от…
309